Будна в три през нощта – науката за съня на жената в менопауза се промени през последните пет години повече, отколкото през предишните петдесет.
Какво вече знаем, кое можем да лекуваме и с кое си струва да се примирим.
От 40% до 60% от жените в менопауза имат нарушен сън, който не прилича на класическото безсъние, а е с честата и най-изтощителна форма на недоспиване: жената заспива нормално, събужда се към два или три часа и не успява да заспи отново. Извън този установен модел, проблемите със съня се изразяват и със затруднено заспиване, ранно събуждане и умора. Успоредно с класическите симптоми нараства и честотата на сериозните, клинично описвани като сънни нарушения отклонения: безсънието като диагноза, обструктивната сънна апнея и синдромът на неспокойните крака, приложими за 16% – 47% от жените при перименопаузата и между 35-60% след менопаузата, като причината се различават – от нощните горещи вълни, колебанията в естрогена и прогестерона, по-ниският мелатонин, тревожността и депресивните симптоми – до болката, промените в теглото и стресът от работа и от грижа за близките.
Преди да се въведе терминът „менопауза“ (Charles-Pierre-Louis de Gardanne, „Avis aux femmes qui entrent dans l’âge cri que“ 1821г.) медицината говори за климактериум (понятие, което важи и за мъжете). Оплакванията, свързани с горещи вълни и лош сън се обясняват с прегряване и нарушено равновесие в тялото, а през XIX и началото на XX век обяснението се измества към нервите и загубата на плодовитост, тоест към психиката, а не към физиологията, като Зигмунд Фройд дори описва жените в менопауза като „заядливи, досадни и властни“.
Смущения в съня имат 40% до 60% на сто от жените в менопауза, като най-честото оплакване са нощните събуждания
SLEEP MEDICINE CLINICS, Фиона Бейкър,phd, директор на програмата за изследване на човешкия сън и на центъра по здравни науки SRI INTERNATIONAL; Лаура Лампио, Таря Сааресранта и проф. Пайви Поло-Кантола Turku University
Появата на Premarin през 1942г. в САЩ (лекарствен препарат, съдържащ конюгирани естрогени, използван като част от хормонозаместителната терапия (ХЗТ) изглежда като отлично решение на проблемите със съня – възстановява естрогенните нива, спира изпотяванията и позволява непрекъснатост на съня (естрогенът помага за съкращаване на времето, необходимо за заспиване, увеличава продължителността на REM фазата и действа успокояващо на нервната система) – докато през 2002 г. Women’s Health Ini a ve (WHI) не излиза с данни, че дългосрочният прием на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) повишава риска от рак на гърдата, инсулт, инфаркт и тромбози в тревожни нива – по-късно опровергано от проучвания като ELITE, KEEPS и DOPS.
Според тях, днес ХЗТ изглежда така:
Идва краят на рутинното предписване, като днес ХТ/ хормонална терапия за подобряване на съня се изписва само ако са налице тежки, нетърпими нощни изпотявания, неповлиявани от други терапии.
Нарушенията на съня са сред най-честите, инвалидизиращи и подценявани симптоми на менопаузалния преход, засягащи над половината от жените.
The Lancet, 2024 Series on Menopause (Публикувано: Март 2024 г.); University of Melbourne и King’s College London (Prof. Martha Hickey and Prof. Myra S. Hunter)
Три погрешни представи за съня на жената през менопауза променят досегашната перспектива:
Първият мит са горещите вълни като причина за среднощното събуждане. Когато горещите вълни се регистрират чрез кожна проводимост, се оказва, че при близо 70 на сто от нощните вълни в рамките на три минути настъпва събуждане (неоспорима причина). Същите измервания обаче показват, че само 27% от времето, прекарано будна след заспиване изват от „горещите вълни“. Приблизително 70% се отдават на тревожност, болка, нарушено дишане, неспокойни крака и навици, натрупани в опит да се навакса със съня.
Вторият мит е, че няма разлики между съня на мъжете и жените в сходна възраст. Стандартът за разчитане на съня е създаден през 60-те години върху млади мъже и брои стадии, а не активност. Когато същите записи минат през спектрален анализ, при жените в късна перименопауза се вижда кортикална хиперактивация. По стадии тя спи. По електрическата активност на кората част от мозъка ѝ е будна. Тя не се оплаква погрешно, просто досега никой не е измервал това, от което се оплаква – плитък, съзнаван сън, по време на който сякаш „мозъкът ми не спира“.
Третата заблуда е, че проблемите със съня са „преходни“. Медианната продължителност на вазомоторните симптоми според SWAN е 7,4 години, а при част от жените надхвърля десет години. Тоест, имаме явление, което трае колкото пубертета или повече, което обаче продължава да бъде описвано като фаза, която ще отмине. Междувременно безсънието спира да е следствие и става самостоятелно състояние, което се поддържа само.
Тези парадокси обръщат парадигмата за женското безсъние при пери- и менопауза и следва да се използват при посещение при лекар по повод нарушения на съня: водете обективна статистика за две седмици с брой събуждания (какво ви буди и как минава денят), тъй като основен критерий за диагноза „проблемен сън/ безсъние“ са три или повече нощи в седмицата.
Вземете пред вид факта, че можете да се събудите от „горещи вълни“, но да не можете да заспите по други причини, каквато напр. е хиперактивацията (а срещу нея хормоните са безсилни), като мястото на когнитивно-поведенческата терапия е точно тук. И не на последно място: не чакайте да отмине, защото няма да отмине от самосебе си.
Днешната медицина се бори с тези два огледални стереотипа за менопаузата – първият, че като мед. категория тя е вид болестно състояние, която трябва да се лекува и вторият – че това е естествен процес и следователно всичко в него трябва да се търпи.
Остаряването променя съня, но не причинява безсъние. Безсънието е болестно състояние с формални критерии: затруднено заспиване или поддържане на съня поне три нощи седмично в продължение на повече от три месеца, при осигурена възможност за сън, и задължително дневни последствия, тоест умора, нарушено внимание, разстроено настроение. Именно дневната цена, а не броят часове, превръща състоянието в диагноза
С възрастта сънят става по-лек – намалява бавновълновата активност, събужданията се учестяват, циркадната фаза се измества по-рано – физиология, която се случва и при мъжете, и при жените.
Европейски проучвания установяват, че разпространението на тежкото безсъние се увеличава слабо или никак с напредването на възрастта, докато в перименопаузата настъпва скок: честотата на нарушенията е около 1.3 до 1.6 пъти по-висока от тази при жени в репродуктивна възраст, а в анализа на Apple Women’s Health Study от 2026 г. увеличението на будуването през нощта около последната менструация е около четири пъти по-голямо от това, което се случва за две години остаряване с нормален ход.
Остаряването не се „лекува“, а безсънието се лекува, при това с трайни резултати от когнитивно-поведенческа терапия. Затова изречението „на тази възраст всички спят зле“ е не просто неточно, а клинично вредно: то отменя диагноза, която е лечима, и оставя нелекувано състояние, свързано с двойно по-висок риск от голяма депресия, със сърдечносъдови събития и с когнитивен спад.
Основен извод от проучването на Apple WHS/2026 е, че дори сънят [статистически] да се влошава с наближаването на менопаузата, промяната е проследима, очаквана и податлива на управление, каквато е практиката да се поддържа хладна температура в спалнята, консистентност в графика за лягане и ставане, редовна физическа активност, избягване на дразнители на пикочния мехур и ограничаване на течностите в часовете преди лягане.
Сред най-подценяваните врагове на съня през менопаузата е алкохолът, който скъсява заспиването, но накъсва втората половина на нощта и влошава вазомоторните симптоми и дишането по време на сън. Кофеинът след обяд, никотинът, силната (и синята) светлина от екрани вечер, топлата спалня, обилното пиене на течности преди лягане, дългите следобедни дремки и хаотичният режим прибавят към проблемното заспиване и среднощно събуждане.
Хроничният стрес е отделна категория. Голямо финландско проследяване с над 24 000 участници показва [очаквано], че намаляването на напрежението на работното място намалява и симптомите на безсъние. Тютюнопушенето остава рисков фактор дори след отчитане на горещите вълни. А една логична практика се коазва и сред най-вредните: удължаването на времето в леглото, за да се компенсира загубеният сън. Точно този навик поддържа безсънието.
С кои от проблемите следва да се примирим: сънят с възрастта става по-лек и накъсан и това е физиология, а не проблем, който си причиняваме сами или можем да контролираме. Различното качество на съня от нощ на нощ също е нормално.
Не трябва да се примиряваме с продължителното безсъние (три или повече нощи в седмицата/ повече от три месеца и с дневни последствия; хъркането със задъхване или спиране на дишането, неспокойните крака, депресивните и тревожни симптоми, тежките нощни горещи вълни.
Добрите навици могат да свършат отлична работа, контролирайки режима, температурата, движението и алкохола, но не могат да излекуват сънна апнея, синдрома на неспокойните крака или развито безсънно разстройство. Там медицината има какво да предложи
Първата линия на битка със безсънието е когнитивно-поведенческата терапия, повлияваща качеството на съня.
Проучванията на MsFLASH (Menopause Strategies: Finding Las ng Answers for Symptoms and Health/Стратегии при менопауза: трайни отговори за симптомите и здравето) пренаписват медицинските препоръки за лечение на менопаузата.
За разлика от хапчетата за сън, CBT-I (когнитивно-поведенческа терапия за безсъние) тренира мозъка отново да свързва леглото със сън и значително намалява нощните събуждания, независимо дали жената има горещи вълни или не.
Петте основни техники, които CBT-I използва:
Хормоналната терапия остава най-ефективното средство срещу вазомоторните симптоми и подобрява съня, но само когато когато той се прекъсва от тях. Трансдермалният път се предпочита заради по-нисък риск от тромбоза, а микронизираният прогестерон, приеман вечер, според метаанализ скъсява заспиването и подобрява самооценения сън. При противопоказания има нехормонални опции, препоръчвани от лекар.
Менопаузата свършва. Навиците и диагнозите, оформени в него, остават.
Два от процесите, започнали през менопаузата могат да влошат качеството на живот до късна старост, те са дишането и развиването на трайно безсъние, категоризиращо се с кратък сън.
Жените след менопауза имат 2.6 пъти по-голяма вероятност да развият апнея спрямо жените преди менопауза (след отчитане на възраст, телесна маса и тютюнопушене) тежестта расте с около 4 на сто на всяка следваща година от началото на менопаузата.
Безсънието с кратък сън се смята за тежък биологичен фенотип на разстройството на съня, а според SWAN, жените с трайно високи симптоми на безсъние имат по-висок риск от сърдечносъдови събития. Честите нощни вазомоторни симптоми се свързват с плазмени биомаркери на болестта на Алцхаймер, и то отвъд ефекта на самия сън. Трябва да се подготвим за бъдеще, в което сънят се третира като показател от значение, наравно с кръвното налягане, а не като лична слабост.
Няколко лоши нощи не значат нищо, а няколко лоши години значат много. Между двете стои разговор с лекар, който отдавна не се води достатъчно често.
Получи първа достъп до най-новите статии, събития и практични съвети за справяне със симптомите
