Да, менопаузата. Онзи период, за който едни говорят с половин уста, други въобще не говорят.
Понякога звучи сякаш говорим за фаза, в която тялото просто решава да си „вземе почивка“, но истината е, че менопаузата е не просто физиологичен преход – тя е неврохимична революция с епицентър в мозъка.
Ако си мислиш, че всичко се случва „там долу“ имам новина: много от ефектите се разиграват в „централата“ – мозъчната кора, хипоталамуса и лимбичната система. Така че нека влезем в тази сложна хормонална драма, разделена в три действия, без излишни сълзи – освен ако не са провокирани от серотонинов дефицит.
Естрогенът обикновено се държи като диригент в оркестъра на настроенията. Той казва на серотонина (онзи хормон, отговарящ за доброто настроение): „Пей, човеко, пей!“
Когато нивата на естроген паднат, както се случва в менопаузата, серотонинът или спира да пее, или пее в долината на депресията и тревожността.
И за да не влизам в тежка научна терминология и имена на рецептори ще кажа само това: Когато нивата на естроген рязко паднат, както се случва по време на менопаузата, серотонинът „се оттегля“ от функциите си, водейки до чести депресивни състояния, тревожност, нарушения на съня и повишена раздразнителност.
Научният факт: Естрогенът модулира синтеза, метаболизма и рецепторите на серотонина (5-HT). Понижаването му води до по-ниска серотонинова активност, често свързана с депресивни симптоми.[Turek & Gąsior, 2023; Frey et al., 2011]
Мозъкът обича глюкоза. Но по време на менопаузата, при ниски нива на естроген, усвояването ѝ се влошава. Мозъчните клетки се чудят: “А бе, кога ще ядем?”
Всъщност в женския мозък по време на (пери)менопаузата се наблюдава рязко намаляване на метаболизма на глюкозата. Това означава по-малко енергия за невроните, особено в зони като хипокампуса и префронталния кортекс – области, които са критични за паметта, вниманието и емоционалната регулация.
Знам, че те загубих на “префронталния кортекс”, затова ако трябва да запомни едно нещо от второ действие на пиесата нека бъде – лошата памет, сълзите и онова постоянно чувство на разсеяност се дължат на недостатъчното усвояване на глюкоза.
Научният факт: Понижаването на естрогена нарушава мозъчната енергетика, повишавайки риска от невродегенеративни заболявания. [Simoncini et al., 2021]
С естрогенът си отива и способността му да балансира допамина и норадреналина. А без тях очаквай раздразнителност, проблеми с паметта и онзи известен момент: “Влязох в стаята, но не помня защо.”
Центърът на логиката, планирането и саморегулацията в мозъка е изключително чувствителен към естрогена. Когато той намалее, започват проблемите с концентрацията, паметта, вземането на решения и контролирането на импулсите. Това състояние има име – „brain fog“или „мозъчна мъгла“.
Научният факт: Женският мозък е силно чувствителен към промените в половите хормони, което влияе на широк спектър невротрансмитери.[Barth et al., 2015; Zsido et al., 2017]
Процесите, които ще се случат в мозъка ни, преминавайки през менопаузата са почти неизбежни. Силата им на протичане зависи много от късмета и гените ти. Шансът да си изтеглила късата клечка и този период буквално да те побърка е доста по-висок ако майка ти или баба ти са преминали през него тежко.
Място за отчаяние обаче – няма!
Има няколко неща, които можеш да направиш, за да намалиш ефектите на трайно напускащия бойното поле естроген.
Няма да пиша тежки и сълзливи заключения.
Това, което искам да ти кажа е едно – менопаузата не е края. Не е нужно да минаваш през нея тихомълком. Не е нужно тайно да четеш за нея и да се надяваш мъжа ти да не разбере, че вече си там.
Това, което искаме да направим заедно е да дадем истинска гласност по темата. Защото няма нищо срамно в менопаузата и колкото повече говорим за нея толкова по-лесно ще я приемем и ще преминем през нея.
Получи първа достъп до най-новите статии, събития и практични съвети за справяне със симптомите
